„Рибке, рибке — нечуто прошепна той, — моля ти се, нека си тръгна оттук жив и здрав… Никакви пари няма да жаля…“ Рибката мръдна опашка и му обърна гръб. „Ама и то нейното един живот — помисли си Стьопа. — От едната ти страна дъската, на която режат себеподобните ти. От другата — барът, където пък ги ядат. Накъдето и да погледнеш, или едното, или другото. Рибите помнят по три минути. Обаче и това сигурно не им помага, като от едната страна непрекъснато те режат, а от другата непрекъснато те ядат. Също като при хората. Плуваш си по средата, хвърляш си хайвереца и се надяваш, че децата ти ще живеят по-добре… Пък аз съм седнал да я моля да ми помогне“.

Виктор Пелевин/Диалектика на прехода отникъде за никъде